Анемията (наричана още малокръвие) е хематологично медицинско състояние, свързано с отклонения в нормалната структура и функция на кръвта и нейните основни компоненти – червени телца и хемоглобин. Червените кръвни клетки (еритроцити) са преобладаващата клетъчна маса в състава на кръвта, а хемоглобинът е белтък, съдържащ желязо, който се съдържа в еритроцитите, придава им характерното червено оцветяване и свързва и пренася кислород, въглероден диоксид и други газове в процеса н агазообмен в организма.
Когато нормалният брой еритроцити в кръвта или количеството хемоглобин намалее, се говори за развитие на анемия. Тя също така се дефинира и като намалена способност на кръвта да пренася кислород до клетките и тъканите. В резултат се появяват хипоксия и увреждания в тях.
Анемията не се разглежда официално като заболяване, а по-скоро като симптоматично състояние за развитие на заболяване на орган или система, които повлияват състоянието на кръвта като цяло. Така се отдиференцират различни типове анемия.
Според действието на причиняващите я фактори, се наблюдават:
- анемия, дължаща се на загуба на кръв
- анемия, породена от намалено производство на червени кръвни клетки в костния мозък или пък от производство на нефункционални червени клетки
- анемия, предизвикана от ускорен процес на разрушаване на еритроцити в слезката
Според наблюдаваните морфологични изменения във формата на еритроцитие, се разглеждат:
- макроцитна хиперхромна анемия – уголемени еритроцити, силно оцветени
- микроцитна хипохромна – еритроцитите са по-дребни и слабо оцветени
- нормоцитна нормохромна анемия – когато еритроцитите са с нормални размери и оцветяване
Според хода на протичане анемиите биват:
- остри – обикновено се причиняват от масирана кръвозагуба и дори в рамките на дни или часове, може да предизвикат необратими увреждания на организма
- хронични – диагностицират се по-трудно и са с слабо изявена симптоматика.
Основни причини за развитие на анемия
Факторите, които може да повлияят състава на кръвта и да причинят производството и разграждането на здрави или нефункционални еритроцити, са много и разнообразни. Анемия може да възникне при обилен кръвоизлив инцидентно или следствие на инфекции, може да се унаследи от родителите или да е следствие от лоши житейски навици като непълноценно и нездравословно хранене ( с нисък прием на желязо, фолиева киселина или витамини), недобросъвестна употреба на лекарствени средства със сериозни странични ефекти и прочее.
Симптоми на анемия
Симптоматиката е силно зависима от вида на анемията, природата на причинителя или заболяването, което я е причинило. Така симптомите може да се проявят във всеки определен момент от живота на страдащия, без изразена закономерност. Eто с какви симптоми най-често се изявяват анемичните състояния:
- физическа умора
- психическа летаргия – апатия, усещане за необоснована силна мързеливост
- бледост и обезцветяване на езика и лигавиците на устата, очите
- безпокойство и усещане, че нещо не е наред
- задух и затруднено дишане
- отслабена концентрация
- палпитации – ускорени или неравномерни ритми на сърцето
- силна чувствителност към ниски температури
Диагностициране на анемия
Диагноза анемия се поставя на база на ясна проява на някои от изброените симптоми, но са необходими и индивидуални консултации с пациента за изясняване на хранителните му навици, евентуална фамилна обремененост, приемани медикаменти и др. Най-показателен критерии са стойностите на хемоглобина и морфологичните особености на еритроцитите при приложени кръвни изследвания. Количеството на хемоглобин варира у мъже и жени, поради физиологични полови особености, а за нормални се приемат стойностите от 120-150 г/л за жените и 140-170 г/л за мъжете.
Рискови фактори и групи, предразположени към анемия
Ето някои условия, които биха могли да провокират развитието на анемия и групи хора, които би трябвало да се отнасят с внимание към предпазването си от анемия:
- спазване на диети, които ви лишават от важни витамини – подлагането на диета, бедна на фелязо, фолиева киселина и особено витамин В12 ви поставя в сериозен риск от малокръвие
- заболявания на храносмилателния тракт (най-вече чревни) – болести, които затрудняват абсорбцията на хранителни вещества в интестиналния храносмилателен отдел водят до дефицит на редица важни продукти в организма и провокират анемията
- някои хронични заболявания – например рак, чернодробни или бъбречни увреждания може да доведат до сериозен недоимък на червени кръвни клетки или желязо. Съюият ефект може да настъпи при наличие на кървящи гастрит, язва и др.
- менструация – с месечния цикъл се губи кръв и респективно голямо количество еритроцити. Жените в детеродна възраст са най-предразположени към анемия, съпоставени с тези в менопауза или мъжете.
- бременност – бременните жени често развиват желязодефицитна анемия, защото жележните им резерви трябва да покриват нуждите на само за задоволяване на повишеното количество кръв, а и за снабдяване синтезата на хемоглобин за растящото бебе.
- фамилна обремененост – най-сериозен риск от унаследяване има например при болен от сърповидно-клетъчна анемия родител
- други рискови фактори – някои инфекции, заболявания на кръвта, автоимунни разтройства , химикали и дори алкохолизмът силно може да повлияят продукцията на еритроцити и да доведат до анемия.
Разпространение и терапевтични мерки
Анемията е най-разпространеното състояние на кръвно разтройство, засягайки почти една четвърт от хората, а само сърповидно-клетъчната анемия засяга около милиард човеци. Терапията обикновено се определя от сериозността на състоянието. Естествени и добре повлияващи подобрението на състоянието мерки, включват възстановяването на дефицитите, довели до развитието на анемията – а именно чрез прием на желязо, фолиева киселина и витамин В 12. Тези три компонента активират и стимулират производството, деленето и узряването на еритроцитите и синтезата на хемоглобин в тях.
